Пречиш ми да дишам,
когато се усмихваш.
Понякога умирам
заради шегите ти.
Спирам и блокирам
щом ме докоснеш.
Не мисля,когато ми говориш.
Мисля те за странен,
често неразбираем
индивид,който поради
нечия шега обичам.
Нима върша грях
или грешния е друг?
Този,който ми отнема
свободата да обичам,
това което наистина желая,
да живея по начина,
по който искам?
Нима животът е низ
от болки и сълзи,
разочарования и обиди?
Или е усмивки,грейнали
на лицата ни заради нечия
прегръдка,нечия целувка?
Въпроси безброй,а отговор
май ще намеря един.
Колко просто е нали?
Да кажеш,че живееш,
да видят,че се смееш,
а ти просто до кажеш:
"Живея заради теб"
Ето отговорът е готов,
а ти дали си готов
за мен и любовта,
която чука на вратата
от толкова много време,
че невеснъж се замисли да се откаже.
Но остана и чака.
Чака да видиш,
че няма да си отиде
като всички,които те зарязяхя,
като всички,които те предадоха.
Тя е там и чака заедно с мен
да ни видиш,
даотвориш,да ни пуснеш
да влезем и никога да не излезем.
Ще чакам ако трябва
цяла вечност,докато
осъднаеш,че животът
ти е предопределен
да изживееш с мен!