7.03.2006 г., 12:11

Копнеж

1K 0 1
Пречиш ми да дишам,
когато се усмихваш.
Понякога умирам
заради шегите ти.
Спирам и блокирам
щом ме докоснеш.
Не мисля,когато ми говориш.
Мисля те за странен,
често неразбираем
индивид,който поради
нечия шега обичам.
Нима върша грях
или грешния е друг?
Този,който ми отнема
свободата да обичам,
това което наистина желая,
да живея по начина,
по който искам?
Нима животът е низ
от болки и сълзи,
разочарования и обиди?
Или е усмивки,грейнали
на лицата ни заради нечия
прегръдка,нечия целувка?
Въпроси безброй,а отговор
май ще намеря един.
Колко просто е нали?
Да кажеш,че живееш,
да видят,че се смееш,
а ти просто до кажеш:
"Живея заради теб"
Ето отговорът е готов,
а ти дали си готов
за мен и любовта,
която чука на вратата
от толкова много време,
че невеснъж се замисли да се откаже.
Но остана и чака.
Чака да видиш,
че няма да си отиде
като всички,които те зарязяхя,
като всички,които те предадоха.
Тя е там и чака заедно с мен
да ни видиш,
даотвориш,да ни пуснеш
да влезем и никога да не излезем.
Ще чакам ако трябва
цяла вечност,докато
осъднаеш,че животът
ти е предопределен
да изживееш с мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотнооо !!! Чета всичките ти стихотворения и всяко едно ми харесва все повече и повече...!...Наистина са невероятни

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...