7.03.2006 г., 12:11

Копнеж

1K 0 1
Пречиш ми да дишам,
когато се усмихваш.
Понякога умирам
заради шегите ти.
Спирам и блокирам
щом ме докоснеш.
Не мисля,когато ми говориш.
Мисля те за странен,
често неразбираем
индивид,който поради
нечия шега обичам.
Нима върша грях
или грешния е друг?
Този,който ми отнема
свободата да обичам,
това което наистина желая,
да живея по начина,
по който искам?
Нима животът е низ
от болки и сълзи,
разочарования и обиди?
Или е усмивки,грейнали
на лицата ни заради нечия
прегръдка,нечия целувка?
Въпроси безброй,а отговор
май ще намеря един.
Колко просто е нали?
Да кажеш,че живееш,
да видят,че се смееш,
а ти просто до кажеш:
"Живея заради теб"
Ето отговорът е готов,
а ти дали си готов
за мен и любовта,
която чука на вратата
от толкова много време,
че невеснъж се замисли да се откаже.
Но остана и чака.
Чака да видиш,
че няма да си отиде
като всички,които те зарязяхя,
като всички,които те предадоха.
Тя е там и чака заедно с мен
да ни видиш,
даотвориш,да ни пуснеш
да влезем и никога да не излезем.
Ще чакам ако трябва
цяла вечност,докато
осъднаеш,че животът
ти е предопределен
да изживееш с мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотнооо !!! Чета всичките ти стихотворения и всяко едно ми харесва все повече и повече...!...Наистина са невероятни

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...