4 июл. 2015 г., 11:26

Копнеж

613 0 1

Копнеж, до скоро спящ, ме навести.

Припомни ми за какво мечтах тогава.

Копнеж ли те наричам или наистина бе ти?

Видях те близо, но далеч от мен остана.

Усещане. Съблазън нежна,

ухания без граници и мрежи,

така стремглаво към тебе ме отвеждат

и безмилостно ми носят излъгани надежди.

Видях те недокоснат и съхранен във времето,

така реален, готов да ме отведеш.

Почти достигнах те с крак на стремето,

но не беше ти, бе силата на един копнеж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...