4 июл. 2015 г., 11:26

Копнеж

614 0 1

Копнеж, до скоро спящ, ме навести.

Припомни ми за какво мечтах тогава.

Копнеж ли те наричам или наистина бе ти?

Видях те близо, но далеч от мен остана.

Усещане. Съблазън нежна,

ухания без граници и мрежи,

така стремглаво към тебе ме отвеждат

и безмилостно ми носят излъгани надежди.

Видях те недокоснат и съхранен във времето,

така реален, готов да ме отведеш.

Почти достигнах те с крак на стремето,

но не беше ти, бе силата на един копнеж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...