4.07.2015 г., 11:26

Копнеж

611 0 1

Копнеж, до скоро спящ, ме навести.

Припомни ми за какво мечтах тогава.

Копнеж ли те наричам или наистина бе ти?

Видях те близо, но далеч от мен остана.

Усещане. Съблазън нежна,

ухания без граници и мрежи,

така стремглаво към тебе ме отвеждат

и безмилостно ми носят излъгани надежди.

Видях те недокоснат и съхранен във времето,

така реален, готов да ме отведеш.

Почти достигнах те с крак на стремето,

но не беше ти, бе силата на един копнеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...