Jul 4, 2015, 11:26 AM

Копнеж

  Poetry » Love
615 0 1

Копнеж, до скоро спящ, ме навести.

Припомни ми за какво мечтах тогава.

Копнеж ли те наричам или наистина бе ти?

Видях те близо, но далеч от мен остана.

Усещане. Съблазън нежна,

ухания без граници и мрежи,

така стремглаво към тебе ме отвеждат

и безмилостно ми носят излъгани надежди.

Видях те недокоснат и съхранен във времето,

така реален, готов да ме отведеш.

Почти достигнах те с крак на стремето,

но не беше ти, бе силата на един копнеж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...