Копнеж
617
0
1
Копнеж, до скоро спящ, ме навести.
Припомни ми за какво мечтах тогава.
Копнеж ли те наричам или наистина бе ти?
Видях те близо, но далеч от мен остана.
Усещане. Съблазън нежна,
ухания без граници и мрежи,
така стремглаво към тебе ме отвеждат
и безмилостно ми носят излъгани надежди.
Видях те недокоснат и съхранен във времето,
така реален, готов да ме отведеш.
Почти достигнах те с крак на стремето,
но не беше ти, бе силата на един копнеж.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ваня Йорданова Todos los derechos reservados
