24 мая 2007 г., 10:32

Копнеж

992 0 2
Гореща влага,
Накъсани въздишки.
Стоим на прага.
Сърцата, бията те лудешки.

Желаем се,
Телата ни се викат.
Нуждаем се,
Ръцете се преплитат.

Жарки устни
Срещат се накрая,
А тъй са вкусни –
Отвеждат ни в безкрая.

За нищо друго не копнея.
Само искам те във мен.
Нека в ласките ти тлея,
Нека ти гориш у мен.

Нека в страстта телата затанцуват.
Страхът ни да изчезне, на насладата в плен.
И душите ни в море от похот да заплуват.
За глътка въздух даже да не спрем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Балабанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...