May 24, 2007, 10:32 AM

Копнеж

  Poetry
987 0 2
Гореща влага,
Накъсани въздишки.
Стоим на прага.
Сърцата, бията те лудешки.

Желаем се,
Телата ни се викат.
Нуждаем се,
Ръцете се преплитат.

Жарки устни
Срещат се накрая,
А тъй са вкусни –
Отвеждат ни в безкрая.

За нищо друго не копнея.
Само искам те във мен.
Нека в ласките ти тлея,
Нека ти гориш у мен.

Нека в страстта телата затанцуват.
Страхът ни да изчезне, на насладата в плен.
И душите ни в море от похот да заплуват.
За глътка въздух даже да не спрем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Балабанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...