May 24, 2007, 10:32 AM

Копнеж

  Poetry
991 0 2
Гореща влага,
Накъсани въздишки.
Стоим на прага.
Сърцата, бията те лудешки.

Желаем се,
Телата ни се викат.
Нуждаем се,
Ръцете се преплитат.

Жарки устни
Срещат се накрая,
А тъй са вкусни –
Отвеждат ни в безкрая.

За нищо друго не копнея.
Само искам те във мен.
Нека в ласките ти тлея,
Нека ти гориш у мен.

Нека в страстта телата затанцуват.
Страхът ни да изчезне, на насладата в плен.
И душите ни в море от похот да заплуват.
За глътка въздух даже да не спрем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Балабанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...