Опитай да приютиш морето във шепа,
да хванеш Луната със длан
Да уловиш на вятъра шепота
Някога тогава и някъде там
Но покани Луната на танц
Вечер там до морето.
Дали ще приеме един валс
В рокля от лунна пътека.
Покани някоя морска вълна
да потанцува мъничко с тебе
Ти ще я поканиш "ела"
Тя знае ,че танцът не ще е последен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росен Николов Все права защищены
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
