Опитай да приютиш морето във шепа,
да хванеш Луната със длан
Да уловиш на вятъра шепота
Някога тогава и някъде там
Но покани Луната на танц
Вечер там до морето.
Дали ще приеме един валс
В рокля от лунна пътека.
Покани някоя морска вълна
да потанцува мъничко с тебе
Ти ще я поканиш "ела"
Тя знае ,че танцът не ще е последен.
© Росен Николов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
