Опитай да приютиш морето във шепа,
да хванеш Луната със длан
Да уловиш на вятъра шепота
Някога тогава и някъде там
Но покани Луната на танц
Вечер там до морето.
Дали ще приеме един валс
В рокля от лунна пътека.
Покани някоя морска вълна
да потанцува мъничко с тебе
Ти ще я поканиш "ела"
Тя знае ,че танцът не ще е последен.
© Росен Николов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
