Veronik (Вероника Валери)
27 127
12 авг. 2007 г., 13:29

КОПНЕЖ 

  Поэзия
768 0 6

   Неизказани мисли, ненаписани строфи,
   копнеж за любов ни времето носи.
   Ако знаем какво  и как да изкажем,
   дали ще успеем и да покажем,
   в сърцето си колко любов ние пазим,
   за този, който избраник за нас е?
   И може би няма да има взаимност,
   но душата копнее по-силно и силно...
   Със сълзи от болка в таз безнадеждност,
   желаем, мечтаем за нечия нежност.
   Дори да е блян мечтата - химера, 
   да знаем, че няма да я намерим,
   не искаме никой да ни я вземе,
   живота от радост превръща се в бреме...
   Любов  ако има, спонтанна и чиста,
   с отблясъци нежни, топли, лъчисти,
   сърцето се радва, душата живее,
   живота от бреме  се превръща в безвремие...
   
  

© Вероника Валери Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??