КОПНЕЖ
Неизказани мисли, ненаписани строфи,
копнеж за любов ни времето носи.
Ако знаем какво и как да изкажем,
дали ще успеем и да покажем,
в сърцето си колко любов ние пазим,
за този, който избраник за нас е?
И може би няма да има взаимност,
но душата копнее по-силно и силно...
Със сълзи от болка в таз безнадеждност,
желаем, мечтаем за нечия нежност.
Дори да е блян мечтата - химера,
да знаем, че няма да я намерим,
не искаме никой да ни я вземе,
живота от радост превръща се в бреме...
Любов ако има, спонтанна и чиста,
с отблясъци нежни, топли, лъчисти,
сърцето се радва, душата живее,
живота от бреме се превръща в безвремие...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Валери Все права защищены
