9 окт. 2007 г., 21:09

Копнеж

2K 0 9
Още щом видях те и разбрах,
че ще сме двама аз и ти.
Вгледах се във теб и полудях.
Влюбих се във твоите очи.

Искам устните ти нежни
мойте устни да целуват днес.
Сърцето ми е пълно със копнежи.
И знай, ще те сънувам пак нощес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много емоционално стихче! Предполагам, че е имало сериозно вдъхновение, за да го напишеш
  • Всеки има право на мнение. Аз правя това, което мога и знам. Радвам се, че има хора, които ми харесват произведенията и други, които са критични към тях. Благодаря Ви! С уважение - Мира...
  • Много е красиво Мира!Както можеш да рисуваш прекрасно,така и можеш да пишеш красиво!Развивай таланта си и не позволявай на завистници да изронят стремежа ти към творчеството!!!Целувки
  • Все едно Ромео и Жулиета- прекрасно е!!!
    Продължавай, браво!!!
  • Благодаря Ви за прекрасните думи! Целувки

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....