9 окт. 2007 г., 21:09

Копнеж

2K 0 9
Още щом видях те и разбрах,
че ще сме двама аз и ти.
Вгледах се във теб и полудях.
Влюбих се във твоите очи.

Искам устните ти нежни
мойте устни да целуват днес.
Сърцето ми е пълно със копнежи.
И знай, ще те сънувам пак нощес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много емоционално стихче! Предполагам, че е имало сериозно вдъхновение, за да го напишеш
  • Всеки има право на мнение. Аз правя това, което мога и знам. Радвам се, че има хора, които ми харесват произведенията и други, които са критични към тях. Благодаря Ви! С уважение - Мира...
  • Много е красиво Мира!Както можеш да рисуваш прекрасно,така и можеш да пишеш красиво!Развивай таланта си и не позволявай на завистници да изронят стремежа ти към творчеството!!!Целувки
  • Все едно Ромео и Жулиета- прекрасно е!!!
    Продължавай, браво!!!
  • Благодаря Ви за прекрасните думи! Целувки

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...