9.10.2007 г., 21:09

Копнеж

2K 0 9
Още щом видях те и разбрах,
че ще сме двама аз и ти.
Вгледах се във теб и полудях.
Влюбих се във твоите очи.

Искам устните ти нежни
мойте устни да целуват днес.
Сърцето ми е пълно със копнежи.
И знай, ще те сънувам пак нощес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много емоционално стихче! Предполагам, че е имало сериозно вдъхновение, за да го напишеш
  • Всеки има право на мнение. Аз правя това, което мога и знам. Радвам се, че има хора, които ми харесват произведенията и други, които са критични към тях. Благодаря Ви! С уважение - Мира...
  • Много е красиво Мира!Както можеш да рисуваш прекрасно,така и можеш да пишеш красиво!Развивай таланта си и не позволявай на завистници да изронят стремежа ти към творчеството!!!Целувки
  • Все едно Ромео и Жулиета- прекрасно е!!!
    Продължавай, браво!!!
  • Благодаря Ви за прекрасните думи! Целувки

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...