КОПНЕЖ

Искам те! Толкова те искам.

Навярно лудост е това,

дори и разума да си потискам,

все ти си ми във мисълта.

Когато теб си пожелая,

сърцето ми до пръсване тупти

и в помислите сладко премаляла,

преди да ме докоснеш ти.

Но ако в прегръдките ме вземеш

със трепетно желание в нощта,

като снежинка ще се стопя блажено,

оставяща след себе си следа.

---------------------------------

Знам, не мога да те имам.

Копнеж по теб, до болка разбита мечта.

В сърцето ти не  съм любима,

тогава чувствата завинаги ще погреба.

Ще пусна бариера тежка,

около себе си стена ще изградя

и ако допусна някой, ще е грешка,

защото вече никога не ще се нараня.

Ще се превърна в камък хладен,

безчувствена, но с признак на живот,

от ударите на живота безпощаден

и на човешкото във мен ще сложа СТОП.