КОПНЕЖ
Искам те! Толкова те искам.
Навярно лудост е това,
дори и разума да си потискам,
все ти си ми във мисълта.
Когато теб си пожелая,
сърцето ми до пръсване тупти
и в помислите сладко премаляла,
преди да ме докоснеш ти.
Но ако в прегръдките ме вземеш
със трепетно желание в нощта,
като снежинка ще се стопя блажено,
оставяща след себе си следа.
---------------------------------
Знам, не мога да те имам.
Копнеж по теб, до болка разбита мечта.
В сърцето ти не съм любима,
тогава чувствата завинаги ще погреба.
Ще пусна бариера тежка,
около себе си стена ще изградя
и ако допусна някой, ще е грешка,
защото вече никога не ще се нараня.
Ще се превърна в камък хладен,
безчувствена, но с признак на живот,
от ударите на живота безпощаден
и на човешкото във мен ще сложа СТОП.
© Стефанка Бакалова Всички права запазени