23.05.2008 г., 10:22

Копнеж

991 0 1

КОПНЕЖ

 

Искам те! Толкова те искам.

Навярно лудост е това,

дори и разума да си потискам,

все ти си ми във мисълта.

 

Когато теб си пожелая,

сърцето ми до пръсване тупти

и в помислите сладко премаляла,

преди да ме докоснеш ти.

 

Но ако в прегръдките ме вземеш

със трепетно желание в нощта,

като снежинка ще се стопя блажено,

оставяща след себе си следа.

---------------------------------

Знам, не мога да те имам.

Копнеж по теб, до болка разбита мечта.

В сърцето ти не  съм любима,

тогава чувствата завинаги ще погреба.

 

Ще пусна бариера тежка,

около себе си стена ще изградя

и ако допусна някой, ще е грешка,

защото вече никога не ще се нараня.

 

Ще се превърна в камък хладен,

безчувствена, но с признак на живот,

от ударите на живота безпощаден

и на човешкото във мен ще сложа СТОП.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефанка Бакалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...