7 нояб. 2015 г., 18:39

Копнеж

1.8K 0 0

Мечтая за теб всеки миг…

За нежния допир на тялото ти притиснато в моето…

За копнежа в очите ти…

Искам те!...

Като в сън протягам ръка да те погаля

и се отпускам в жадувана прегръдка…

Толкова те обичам…

Цялото ми тяло те зове…

Гледам те в очите…

Виждам оня игрив пламък, който ме разтърсва…

Потъвам в сладко очакване…

О да, люби ме…

Бавно спускай ръце по разгорещената плът…

Целувай любопитните и жадни устни…

Следвай забързания ритъм на сърцето…

Толкова много те обичам…

Докосвам те бавно… нежно… със страст…

Дълга целувка, даваща много

и търсеща целувка…

Искаща да открие вкуса на твоите устни, на тялото ти…

Твърдостта на ръката ти си проправя път към гърдите ми…

Изтръпвам от топлия ти допир… Този плам ме изгаря...

Докосни ме пак… Моля те!...

Покажи ми твоята сила…

Покажи, че си жаден за мен… и изпий ме…

Накарай ме да се разплача от щастие…

Душите и телата ни да се слеят в ритъм…

Толкова е хубаво да те чувствам…

Да усещам аромата ти, полепнал по кожата ми…

Притискай ме до себе си… не ме пускай…

Телата ни изгарят в копнеж…

Не бързай…

Искам да се насладя на всеки миг…

Да те докосвам с устни навсякъде

и да усещам желанието ти дълбоко в мен…

Искам да те целувам…

Още и още…

Да треперя под твоето тяло…

Страстта, която изпитвам няма граници…

Не искам да спираш…

Подлудяваш ме…

Погледът ти ме изгаря…

Люби ме, обич моя…

Цялата съм трепет и желание…

Ела и ме вземи…

Обичам те!...                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...