2 янв. 2013 г., 22:45

Копнеж (преди операция)

548 0 0

 

                        

                            КОПНЕЖ (ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯ)

 

                         Аз гледам през прозореца цветята,

                         огрявани от утринни лъчи...

                         И някак топло става ми в душата.

                         Дано това по-дълго продължи...!

 

                         Не искам днес да влизам в надпревара.

                         С времето, със себе си дори!

                         На този свят май всичко се повтаря

                         и по часовник всичко си върви.

 

                         Аз няма да сравнявам днес стрелките

                         с моето сърце, то ускорено си тупти!

                         Дано забави ритъма и нека

                         мигът на упование сега и тук

                         да продължи...

 

                         Ще видя ли отново аз цветята?

                        

 

                        

                        

                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Минчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....