КОПНЕЖ (ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯ)

                         Аз гледам през прозореца цветята,

                         огрявани от утринни лъчи...

                         И някак топло става ми в душата.

                         Дано това по-дълго продължи...!

                         Не искам днес да влизам в надпревара.

                         С времето, със себе си дори!

                         На този свят май всичко се повтаря

                         и по часовник всичко си върви.

                         Аз няма да сравнявам днес стрелките

                         с моето сърце, то ускорено си тупти!

                         Дано забави ритъма и нека

                         мигът на упование сега и тук

                         да продължи...

                         Ще видя ли отново аз цветята?