Копнеж за бъдеще
Копнеж за бъдеще
В тази простенала тишина,
в която светът не може да нахлуе.
В която пропукват се илюзии.
И изтича пясъкът на времето.
Там търси се опрощение след разпятие.
Там пулсират настръхнали усещания,
които носим в сърцето
и в длани ги събираме
като грапави истини.
Знам - ще настъпи мигът, в който
тишината ще се взриви в сто слънца.
Оцелели... Живи...
Ще се изправяме силни и гневни
и ще запее светлина, много светлина...
Копнеж за бъдеще... Път.
Нашето предопределение и нашата съдба.
Ванко Николов (Starkmaster)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванко Николов Все права защищены
