Jun 26, 2013, 8:13 PM

Копнеж за бъдеще 

  Poetry » Other
428 0 2

Копнеж за бъдеще

 

В тази простенала тишина,

в която светът не може да нахлуе.

В която пропукват се илюзии.

И изтича пясъкът на времето.

Там търси се опрощение след разпятие.

Там пулсират настръхнали усещания,

които носим в сърцето

и в длани ги събираме

като грапави истини.

 

Знам - ще настъпи мигът, в който

тишината ще се взриви в сто слънца.

Оцелели... Живи...

Ще се изправяме силни и гневни

и ще запее светлина, много светлина...

 

Копнеж за бъдеще... Път.

Нашето предопределение и нашата съдба.

 

Ванко Николов (Starkmaster)

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??