1 апр. 2019 г., 00:19

Копнеж за пролет 

  Поэзия » Философская
1222 8 11

Облак тихо зад слънцето слезе,

и промъкна се хлад над тополите.

Пролетта бе променливо есенна,

дива, млада, скандална и гола.

 

В утрин ранна запяха капчуците.

Затанцува във клоните вятъра.

Сред звънливата песен на ручеи  

някой някъде търсеше лятото.

 

Някой някъде буден сънуваше

цвят на праскова в нощ теменужена,

и събуждаше в спомен за люляци

пак копнежи по обич неслучена.

 

В мълчаливата радост на думите

пеперудена страст  се прокрадна.

И целуна ме слънцето влюбено…

Пролет цъфна в душата ми жадна…

 

Таня Симеонова

31. 03. 2019 г.

© Таня Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??