Копнеж за пролет
Облак тихо зад слънцето слезе,
и промъкна се хлад над тополите.
Пролетта бе променливо есенна,
дива, млада, скандална и гола.
В утрин ранна запяха капчуците.
Затанцува във клоните вятъра.
Сред звънливата песен на ручеи
някой някъде търсеше лятото.
Някой някъде буден сънуваше
цвят на праскова в нощ теменужена,
и събуждаше в спомен за люляци
пак копнежи по обич неслучена.
В мълчаливата радост на думите
пеперудена страст се прокрадна.
И целуна ме слънцето влюбено…
Пролет цъфна в душата ми жадна…
Таня Симеонова
31. 03. 2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Симеонова Всички права запазени
