Копнежи
Шепа сняг вземах във длан.
Той усети - ще умира.
Някакъв нечуван блян
от душата му извира.
Диша той във мойта длан
и топи се мълчаливо -
Аз се чувствам тъпо; сам
виждам, че не е красиво.
И изсипах на снега
появилите се капки -
нека да се съживят
в името на нещо свято.
07 февруари 1987 г.
гр. Търговище
© Надежда Маринова Все права защищены