Копнежи
Шепа сняг вземах във длан.
Той усети - ще умира.
Някакъв нечуван блян
от душата му извира.
Диша той във мойта длан
и топи се мълчаливо -
Аз се чувствам тъпо; сам
виждам, че не е красиво.
И изсипах на снега
появилите се капки -
нека да се съживят
в името на нещо свято.
07 февруари 1987 г.
гр. Търговище
© Надежда Маринова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!