Jan 2, 2009, 5:35 PM

Копнежи 

  Poetry
561 0 8

         Копнежи

 

Шепа сняг вземах във длан.

Той усети - ще умира.

Някакъв нечуван блян

от душата му извира.

 

Диша той във мойта длан

и топи се мълчаливо -

Аз се чувствам тъпо; сам 

виждам, че не е красиво.

 

И изсипах на снега

появилите се капки -

нека да се съживят

в името на нещо свято.

                          07 февруари 1987 г.

                          гр. Търговище

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??