31 окт. 2010 г., 14:12

Копнежи

1.4K 0 3

Копнежи


Когато сме сами двамата,

не искам никой да ни безпокои.

Когато сме сами двамата,

не искам стрелка времето да брои.


Желая да ме притискаш към своето тяло,

да уеднаквим пулсовете си, сякаш сме едно цяло,

горещият ти дъх цялата да ме обгаря,

а любовен копнеж в нас жарава да разпаля.


С устни жадни безконечно да ме пиеш,

с пръсти нежни дрехите от мен да снемаш,

с красиви думи в душата да проникнеш -

всеки миг неуморно за това копнея!


Йоана Р. Николова

30.10.2010г. (01:02)

за Деян Л. Иванов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...