Копнежи
Копнежи
Когато сме сами двамата,
не искам никой да ни безпокои.
Когато сме сами двамата,
не искам стрелка времето да брои.
Желая да ме притискаш към своето тяло,
да уеднаквим пулсовете си, сякаш сме едно цяло,
горещият ти дъх цялата да ме обгаря,
а любовен копнеж в нас жарава да разпаля.
С устни жадни безконечно да ме пиеш,
с пръсти нежни дрехите от мен да снемаш,
с красиви думи в душата да проникнеш -
всеки миг неуморно за това копнея!
Йоана Р. Николова
30.10.2010г. (01:02)
за Деян Л. Иванов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Николова Все права защищены
