31 окт. 2010 г., 14:12

Копнежи

1.4K 0 3

Копнежи


Когато сме сами двамата,

не искам никой да ни безпокои.

Когато сме сами двамата,

не искам стрелка времето да брои.


Желая да ме притискаш към своето тяло,

да уеднаквим пулсовете си, сякаш сме едно цяло,

горещият ти дъх цялата да ме обгаря,

а любовен копнеж в нас жарава да разпаля.


С устни жадни безконечно да ме пиеш,

с пръсти нежни дрехите от мен да снемаш,

с красиви думи в душата да проникнеш -

всеки миг неуморно за това копнея!


Йоана Р. Николова

30.10.2010г. (01:02)

за Деян Л. Иванов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...