yoananikolova (Йоана Николова) yoananikolova (Йоана Николова)
23
31 oct 2010, 14:12

Копнежи

1.4K 0 3

Копнежи


Когато сме сами двамата,

не искам никой да ни безпокои.

Когато сме сами двамата,

не искам стрелка времето да брои.


Желая да ме притискаш към своето тяло,

да уеднаквим пулсовете си, сякаш сме едно цяло,

горещият ти дъх цялата да ме обгаря,

а любовен копнеж в нас жарава да разпаля.


С устни жадни безконечно да ме пиеш,

с пръсти нежни дрехите от мен да снемаш,

с красиви думи в душата да проникнеш -

всеки миг неуморно за това копнея!


Йоана Р. Николова

30.10.2010г. (01:02)

за Деян Л. Иванов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0