yoananikolova (Йоана Николова) yoananikolova (Йоана Николова)
23
31 oct 2010, 14:12

Копнежи

1.4K 0 3

Копнежи


Когато сме сами двамата,

не искам никой да ни безпокои.

Когато сме сами двамата,

не искам стрелка времето да брои.


Желая да ме притискаш към своето тяло,

да уеднаквим пулсовете си, сякаш сме едно цяло,

горещият ти дъх цялата да ме обгаря,

а любовен копнеж в нас жарава да разпаля.


С устни жадни безконечно да ме пиеш,

с пръсти нежни дрехите от мен да снемаш,

с красиви думи в душата да проникнеш -

всеки миг неуморно за това копнея!


Йоана Р. Николова

30.10.2010г. (01:02)

за Деян Л. Иванов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0