Копнежи
Копнежи
Ефирна утринна мъгла
разстила облачни копнежи
върху потръпваща вода
в дантели от рибарски мрежи.
Чайки, за мачти зажаднели,
в платната търсят ветрове.
С криле от полет натежали
пробуждат спящото море.
Луната изгрева целуна
и сякаш бризът се роди.
Простена в него мъжка струна
и погна морските вълни.
А те разбиват се в скалите,
погубени от бурна страст
и устни със сапфир покрити
разтапят бриза с ласкав глас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Борисов Все права защищены
