Копнежи
Ефирна утринна мъгла
разстила облачни копнежи
върху потръпваща вода
в дантели от рибарски мрежи.
Чайки, за мачти зажаднели,
в платната търсят ветрове.
С криле от полет натежали
пробуждат спящото море.
Луната изгрева целуна
и сякаш бризът се роди.
Простена в него мъжка струна
и погна морските вълни.
А те разбиват се в скалите,
погубени от бурна страст
и устни със сапфир покрити
разтапят бриза с ласкав глас.
© Борис Борисов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
