Копнежи
Ефирна утринна мъгла
разстила облачни копнежи
върху потръпваща вода
в дантели от рибарски мрежи.
Чайки, за мачти зажаднели,
в платната търсят ветрове.
С криле от полет натежали
пробуждат спящото море.
Луната изгрева целуна
и сякаш бризът се роди.
Простена в него мъжка струна
и погна морските вълни.
А те разбиват се в скалите,
погубени от бурна страст
и устни със сапфир покрити
разтапят бриза с ласкав глас.
© Борис Борисов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
