26 февр. 2015 г., 09:24

Копнежи

675 0 5

Ела със мене там, където 

се срещат брегът и морето.

И с бялата пяна, оставаща там

заключват в целувка техния блян.

 

Там, дето вълните са тихи и нежни

разбиват се спомени, думи, копнежи...

В скалите златисти на морския бряг, 

където за пръв път аз те видях.

 

Където морето със своите длани,

затваря в сърцето отворени рани.

И гали неспирно то мойте коси 

със своите чисти солени води.

 

И нека останем завинаги там, дето

се срещат брегът и морето.

И с бялата пяна, оставаща там

заключим в целувка нашия блян.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Бонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...