26.02.2015 г., 9:24

Копнежи

679 0 5

Ела със мене там, където 

се срещат брегът и морето.

И с бялата пяна, оставаща там

заключват в целувка техния блян.

 

Там, дето вълните са тихи и нежни

разбиват се спомени, думи, копнежи...

В скалите златисти на морския бряг, 

където за пръв път аз те видях.

 

Където морето със своите длани,

затваря в сърцето отворени рани.

И гали неспирно то мойте коси 

със своите чисти солени води.

 

И нека останем завинаги там, дето

се срещат брегът и морето.

И с бялата пяна, оставаща там

заключим в целувка нашия блян.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...