26.02.2015 г., 9:24

Копнежи

678 0 5

Ела със мене там, където 

се срещат брегът и морето.

И с бялата пяна, оставаща там

заключват в целувка техния блян.

 

Там, дето вълните са тихи и нежни

разбиват се спомени, думи, копнежи...

В скалите златисти на морския бряг, 

където за пръв път аз те видях.

 

Където морето със своите длани,

затваря в сърцето отворени рани.

И гали неспирно то мойте коси 

със своите чисти солени води.

 

И нека останем завинаги там, дето

се срещат брегът и морето.

И с бялата пяна, оставаща там

заключим в целувка нашия блян.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...