Ела със мене там, където
се срещат брегът и морето.
И с бялата пяна, оставаща там
заключват в целувка техния блян.
Там, дето вълните са тихи и нежни
разбиват се спомени, думи, копнежи...
В скалите златисти на морския бряг,
където за пръв път аз те видях.
Където морето със своите длани,
затваря в сърцето отворени рани.
И гали неспирно то мойте коси
със своите чисти солени води.
И нека останем завинаги там, дето
се срещат брегът и морето.
И с бялата пяна, оставаща там
заключим в целувка нашия блян.
© София Бонева Всички права запазени