26 feb 2015, 9:24

Копнежи

677 0 5

Ела със мене там, където 

се срещат брегът и морето.

И с бялата пяна, оставаща там

заключват в целувка техния блян.

 

Там, дето вълните са тихи и нежни

разбиват се спомени, думи, копнежи...

В скалите златисти на морския бряг, 

където за пръв път аз те видях.

 

Където морето със своите длани,

затваря в сърцето отворени рани.

И гали неспирно то мойте коси 

със своите чисти солени води.

 

И нека останем завинаги там, дето

се срещат брегът и морето.

И с бялата пяна, оставаща там

заключим в целувка нашия блян.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...