Feb 26, 2015, 9:24 AM

Копнежи

  Poetry » Love
676 0 5

Ела със мене там, където 

се срещат брегът и морето.

И с бялата пяна, оставаща там

заключват в целувка техния блян.

 

Там, дето вълните са тихи и нежни

разбиват се спомени, думи, копнежи...

В скалите златисти на морския бряг, 

където за пръв път аз те видях.

 

Където морето със своите длани,

затваря в сърцето отворени рани.

И гали неспирно то мойте коси 

със своите чисти солени води.

 

И нека останем завинаги там, дето

се срещат брегът и морето.

И с бялата пяна, оставаща там

заключим в целувка нашия блян.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...