danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
19 февр. 2011 г., 00:02

Копнежно 

  Поэзия
777 0 8

Самотен вятър свири в клоните

с надежда - музиката да плени луната.

Денят изгаря в неродени спомени.

Сърцето ми е грях на красотата…

 

Със думи не успях да те орисам,

безчувствен беше за горчиви истини…

Да бъда лицемерна с теб – не искам.

А толкова копнежно ти се вричах…

 

Не ти спестих горчилката на времето

и фалша не прикривах със лъжа.

Във мислите си те рисувах нежно,

в олтар превърнах моята душа…

 

Затуй сега, когато вятър тъжно свири

под булото на влюбена луна,

в съня ти само тихо ще се взирам

и ще изчезвам с раждането на деня…

© Йорданка Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??