Диди (Дочка Георгиева)
20 31
6 мая 2017 г., 14:47

Копнежът на душата 

  Поэзия » Свободный стих
721 0 4

Мислите ми са в небето

пътуват надлъж и шир.

Виждам цветовете на полето,

люшкани от вятъра безспир.

 

Далече над света се скитам,

без да зная на къде.

Свободна летя и не спирам

да гледам хората под мен.

 

Виждам сгради и ливади.

Реки, гори и планини.

Красиви са за туй не споря, 

но чезнат в мъглата на сивите дни!

 

Продължавам да летя без да спирам,

дори да не зная накъде.

Чувствам се като птица,

в откритото синьо небе.

 

Ще ми се този миг да не свършва.

Да остана все така.

Да чувам звука на тишината 

и ласките на прекрасната свобода...

 

 

© Дочка Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??