Копнежът на душата
Мислите ми са в небето
пътуват надлъж и шир.
Виждам цветовете на полето,
люшкани от вятъра безспир.
Далече над света се скитам,
без да зная на къде.
Свободна летя и не спирам
да гледам хората под мен.
Виждам сгради и ливади.
Реки, гори и планини.
Красиви са за туй не споря,
но чезнат в мъглата на сивите дни!
Продължавам да летя без да спирам,
дори да не зная накъде.
Чувствам се като птица,
в откритото синьо небе.
Ще ми се този миг да не свършва.
Да остана все така.
Да чувам звука на тишината
и ласките на прекрасната свобода...
© Дочка Георгиева All rights reserved.
