11 мар. 2008 г., 20:10

Копнение

1K 0 24

Аз съм скитникът тъжен, блуждаещ в студа,

дай ми шанс, със любов приюти ме...

Обещавам ти, срещна ли рай след смъртта,

ще го кръстя на твоето име!...

 

 

 

И небето ще кръстя на чудните дни,

през които ще бъдем щастливи...

А не стигнат ли всичките ярки звезди,

ще кръщавам вълните пенливи...

 

 

Ще кръщавам и пясъка, там, на брега

и по морското дъно просторно...

Ах, дали ще ми стигне на мен вечността,

да те любя със страст неуморно?...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....