31 окт. 2013 г., 22:23

Копнея 

  Поэзия
515 0 4

Понякога крилата ми

растат сами.

Дори не искам.

И не спомням си.

Слънцето е сякаш

избягала от себе си луна.

Земята ми убива.

Странен вик се носи

през света -

странен като светлината.

Копнея.

Копнея болката

да се превърне

в попътен вятър...

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??