31 oct 2013, 22:23

Копнея 

  Poesía
514 0 4

Понякога крилата ми

растат сами.

Дори не искам.

И не спомням си.

Слънцето е сякаш

избягала от себе си луна.

Земята ми убива.

Странен вик се носи

през света -

странен като светлината.

Копнея.

Копнея болката

да се превърне

в попътен вятър...

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??