31.10.2013 г., 22:23 ч.

Копнея 

  Поезия
552 0 4

Понякога крилата ми

растат сами.

Дори не искам.

И не спомням си.

Слънцето е сякаш

избягала от себе си луна.

Земята ми убива.

Странен вик се носи

през света -

странен като светлината.

Копнея.

Копнея болката

да се превърне

в попътен вятър...

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??