Oct 31, 2013, 10:23 PM

Копнея 

  Poetry
551 0 4

Понякога крилата ми

растат сами.

Дори не искам.

И не спомням си.

Слънцето е сякаш

избягала от себе си луна.

Земята ми убива.

Странен вик се носи

през света -

странен като светлината.

Копнея.

Копнея болката

да се превърне

в попътен вятър...

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??