Понякога крилата ми
растат сами.
Дори не искам.
И не спомням си.
Слънцето е сякаш
избягала от себе си луна.
Земята ми убива.
Странен вик се носи
през света -
странен като светлината.
Копнея.
Копнея болката
да се превърне
в попътен вятър...
© Кирилка Пачева All rights reserved.