Коприна
Ще заключа сърцето си в златна кутия.
И знаеш ли?
Жестока, коварна съм всъщност.
Студена съм,
ще те използвам,
ще си поиграя с тебе...
Хала съм.
И вещица съща.
Да, обичам прекрасното ти тяло.
Гласът ти дълбок е,
очите - събрали в зениците мълнии,
ръцете ти силни, да още ги помня!
Но това за мен нищо не значи.
Аз искам да те изтезавам,
да те побъркам...
Ти да ми признаеш,
че също така ме желаеш.
Ще увия в жива коприна твоята шия.
Ще държа в ръцете си нежни живота.
Тогава едно цяло ще станем,
ще вземам дъха ти в устни.
Ще вдъхвам в гърдите ти, когато не можеш.
А коприната леко ще взема гласа ти,
докато аз те владея...
После в леглото
ще легна покорна.
Ще бъда бяла и млечна богиня.
Ще позволя ти да ме водиш към рая,
докато потъваш в блаженна омара.
И знам, че никога не ще ме забравиш,
това е проклятието ми страшно.
И да се мяташ в кошмарите бясно,
аз пак твоя няма да бъда.
Време ще мине и пак ще ме искаш.
Ще галиш бедрата ми мислено.
Ще се луташ из улици зимни,
а коприната ще напомня за мене.
Ще настръхваш, когато друга на врата си я сложи.
Ще полудяваш, когато ми усетиш парфюма.
Ще искаш отново във властта ми да стенеш,
но само вълните морски гласът ми ще носят.
Защото аз те поисках,
а ти ме намери.
Сега отмъщавам на всеки.
Да, влюбена бях
и обичах!
Жестокост обаче ми сграбчи сърцето.
И ако можех, пак бих взела в плен твоето...
тяло.
И знаеш ли?
Жестока, коварна съм всъщност.
Студена съм,
ще те използвам,
ще си поиграя с тебе...
Хала съм.
И вещица съща.
Да, обичам прекрасното ти тяло.
Гласът ти дълбок е,
очите - събрали в зениците мълнии,
ръцете ти силни, да още ги помня!
Но това за мен нищо не значи.
Аз искам да те изтезавам,
да те побъркам...
Ти да ми признаеш,
че също така ме желаеш.
Ще увия в жива коприна твоята шия.
Ще държа в ръцете си нежни живота.
Тогава едно цяло ще станем,
ще вземам дъха ти в устни.
Ще вдъхвам в гърдите ти, когато не можеш.
А коприната леко ще взема гласа ти,
докато аз те владея...
После в леглото
ще легна покорна.
Ще бъда бяла и млечна богиня.
Ще позволя ти да ме водиш към рая,
докато потъваш в блаженна омара.
И знам, че никога не ще ме забравиш,
това е проклятието ми страшно.
И да се мяташ в кошмарите бясно,
аз пак твоя няма да бъда.
Време ще мине и пак ще ме искаш.
Ще галиш бедрата ми мислено.
Ще се луташ из улици зимни,
а коприната ще напомня за мене.
Ще настръхваш, когато друга на врата си я сложи.
Ще полудяваш, когато ми усетиш парфюма.
Ще искаш отново във властта ми да стенеш,
но само вълните морски гласът ми ще носят.
Защото аз те поисках,
а ти ме намери.
Сега отмъщавам на всеки.
Да, влюбена бях
и обичах!
Жестокост обаче ми сграбчи сърцето.
И ако можех, пак бих взела в плен твоето...
тяло.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Мандраджиева Все права защищены
