15 авг. 2009 г., 22:58

Копривщенски полъх

860 0 6

С дъх исторически

през калдъръма ще премине спомен

и ще разстеле красива снага

върху тихо накацалите къщя...


А тишината ще отекне в пукот,

в мелодия от дати и събития,

от тежината на стария мост

неудържимо ще рукнат кървави истини..


В звън стихотворен

мигът ще отнеме дъха ни,

а пустите ни души Дебелянов

ще преизпълни лирично...


А жадуваха някога

бдящите зеници майчини,

къщния праг да прекрачи синът ù,

в трепет да повтаря "мамо, мамо..."


Смирено ще си тръгна от града вековен,

ала сърцето ми остава под старинен зид,

то ще се връща, жадно за спомен,

притаило хриптящ исторически миг...

15.08.2009г.  Копривщица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, радвам се, че ви харесва.
    Идеята беше да се почувства атмосферата в този прекрасен град. Явно съм успяла.
  • Браво, прекрасен стих!
    Малко са такива като теб!
    Прегръдки!
  • Страхотно!Спомних си последният път когато ходих там...
  • Ради благодаря ти радвам се че ти харесва
  • Много се радвам, че беше тук и ти хареса.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...