Корен

emo2 (Емил Стоянов)
236 750

6 дек. 2017 г., 15:38

Поэзия » Любовная

572 2 7

КОРЕН

Как да мечтая без теб?...

Аз не знам, на какво ме научи,

животът и труден и лек…

Аз не знам, какво ще се случи.

Само знам, че без теб е тъга…

Празно, някакво тъмно пространство,

в което не свети звезда…

Пепелище от огнище угаснало!

И ровя с крака в пепелта,

търся във нищото нещо…

Малък корен, малко трева

или една обгоряла надежда

Ако едното намеря поне,

така ми се ще да е корен!

Ще го поливам и той ще расте

нагоре, нагоре, нагоре…

Ще стане красиво дърво,

и тогава, в най-тъжната есен,

ще сложа във джоба листо

и ще висна от клона обесен!

Емил Стоянов

06.12.2017г.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-12-07T11:32:05+02:00

Хубаво е!... Но по - добре не се бесѝ, а си направѝ гнездо на дървото.... Поздравявам те за съкровения стих, Емиле!
Avis (Павлина Соколова)

2017-12-07T08:02:07+02:00

Емо!...
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-07T07:25:04+02:00

Замайващо красиво!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2017-12-06T18:30:17+02:00

Емо!
emo2 (Емил Стоянов)

2017-12-06T18:24:40+02:00

Благодаря, момичета!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2017-12-06T18:17:27+02:00

Хареса ми, Емо!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2017-12-06T17:59:07+02:00

Браво, Емо! Страхотен стих!