Dec 6, 2017, 3:38 PM

Корен

  Poetry » Love
795 2 7

КОРЕН

 

Как да мечтая без теб?...

Аз не знам, на какво ме научи,

животът и труден и лек…

Аз не знам, какво ще се случи.

Само знам, че без теб е тъга…

Празно, някакво тъмно пространство,

в което не свети звезда…

Пепелище от огнище угаснало!

И ровя с крака в пепелта,

търся във нищото нещо…

Малък корен, малко трева

или една обгоряла надежда

Ако едното намеря поне,

така ми се ще да е корен!

Ще го поливам и той ще расте

нагоре, нагоре, нагоре…

Ще стане красиво дърво,

и тогава, в най-тъжната есен,

ще сложа във джоба листо

и ще висна от клона обесен!

 

Емил Стоянов

06.12.2017г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...