Корен
КОРЕН
Как да мечтая без теб?...
Аз не знам, на какво ме научи,
животът и труден и лек…
Аз не знам, какво ще се случи.
Само знам, че без теб е тъга…
Празно, някакво тъмно пространство,
в което не свети звезда…
Пепелище от огнище угаснало!
И ровя с крака в пепелта,
търся във нищото нещо…
Малък корен, малко трева
или една обгоряла надежда
Ако едното намеря поне,
така ми се ще да е корен!
Ще го поливам и той ще расте
нагоре, нагоре, нагоре…
Ще стане красиво дърво,
и тогава, в най-тъжната есен,
ще сложа във джоба листо
и ще висна от клона обесен!
Емил Стоянов
06.12.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
