Корида
Небето е атлазено, а слънцето наприда
над жежката арена бял купол от лъчи.
Стооката трибуна напрегнато мълчи
и време е, и време е отново за корида.
И ето те - с осанка на воин-благородник,
сто стъпки диаметър е целият ти свят.
Ревът ли на тълпите е твоят опиат
или сърце на дама героя в теб пришпори?
Да, славата е сладка, но даже и без нея
не би избрал живота смирен на исихаст,
защото няма тръпка, ни друга земна страст,
които пред двубоя с бика да не бледнеят.
Не бляскавата дама е твоята любима,
не нея ще обичаш до сетния си дъх,
а черната лавина и мириса на кръв,
които ти напомнят, че жив си и те има.
Коридата е избор. И тя сама избира
най-страстния любовник за своя ритуал.
Такъв, за който знае, че всичко би и дал
и който е разбрал, че от обич се умира.
© Рая Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много добър стих, дано повече хора го забележат и оценят!
-
!!!
-
Прекрасно написано - много майсторски стих!
Поздравления! -
Поздравления, Рая! Красив финал:
Коридата е избор. И тя сама избира
най-страстния любовник за своя ритуал.
Такъв, за който знае, че всичко би и дал
и който е разбрал, че от обич се умира.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
а черната лавина и мириса на кръв,
които ти напомнят, че жив си и те има.
Коридата е избор. И тя сама избира.
НЕОЦЕНЕНО Е ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ!