PaRaDigm (Рая)
8 21
28 jun 2012, 20:29

Корида 

  Poesía
807 0 5

Небето е атлазено, а слънцето наприда

над жежката арена бял купол от лъчи.

Стооката трибуна напрегнато мълчи

и време е, и време е отново за корида.

 

И ето те - с осанка на воин-благородник,

сто стъпки диаметър е целият ти свят.

Ревът ли на тълпите е твоят опиат

или сърце на дама героя в теб пришпори?

 

Да, славата е сладка, но даже и без нея

не би избрал живота смирен на исихаст,

защото няма тръпка, ни друга земна страст,

които пред двубоя с бика да не бледнеят.

 

Не бляскавата дама е твоята любима,

не нея ще обичаш до сетния си дъх,

а черната лавина и мириса на кръв,

които ти напомнят, че жив си и те има.

 

Коридата е избор. И тя сама избира

най-страстния любовник за своя ритуал.

Такъв, за който знае, че всичко би и дал

и който е разбрал, че от обич се умира.

© Рая Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • не нея ще обичаш до сетния си дъх,
    а черната лавина и мириса на кръв,
    които ти напомнят, че жив си и те има.

    Коридата е избор. И тя сама избира.


    НЕОЦЕНЕНО Е ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ!
  • Много добър стих, дано повече хора го забележат и оценят!
  • !!!
  • Прекрасно написано - много майсторски стих!
    Поздравления!
  • Поздравления, Рая! Красив финал:

    Коридата е избор. И тя сама избира
    най-страстния любовник за своя ритуал.
    Такъв, за който знае, че всичко би и дал
    и който е разбрал, че от обич се умира.
Propuestas
: ??:??