Коридорно мълчание в утрото
Утро и
тъмнина глуха.
Будя се.
Коридорно мълчание...
Затварям затвора си.
Протягам ръце.
Да усетя дъжда искам.
Поне една капка
от теб...
- Няма поща за теб,Хенри!
Затръшвам вратите си.
Сивата стая.
Зазидан дух !
Коридорни проблеми...
Тук няма промени.
Някъде от деветдесета,
когато се нанесе един тъжен поет.
Сега некролога му даже го няма.
Днес има съседи -
добри и лоши и всякакви хора,
които мечтаят за сън...
Които умират от дневна умора,
които не виждат световна умора!
Дишат хлора...
Да, хора – Хлорът,
който ни караше да играем на двора,
с маски на лицата под сива,
мъглива,
стряскаща майки
тревога!
Коридорът е винаги тъмен.
Паяците мълчат.
Хората излизат във пет,
със свещи се движат.
Като в молитва,
като във храм...
Но това не е храм!
Слепите хора и черният път...
Коридорните утрини...
Лабиринтите сутрешни.
Дните и времето.
Пропадането,сънят...
Тъжни хора в сив ден!
Отново вали.
Отварям прозорец.
Не ми се спи!
Затварям затвора си.
Протягам ръце.
Да усетя дъжда искам.
Поне една капка
от теб...
Поне един спомен...
- Няма поща за теб, Ханк!Не разбра ли!
Заспивам ...
Поливам сухите капки,
както сивата есен полива листа...
Заспивам.
Коридорно мълчание...
Тъмнина глуха
и утро...
тъмнина глуха.
Будя се.
Коридорно мълчание...
Затварям затвора си.
Протягам ръце.
Да усетя дъжда искам.
Поне една капка
от теб...
- Няма поща за теб,Хенри!
Затръшвам вратите си.
Сивата стая.
Зазидан дух !
Коридорни проблеми...
Тук няма промени.
Някъде от деветдесета,
когато се нанесе един тъжен поет.
Сега некролога му даже го няма.
Днес има съседи -
добри и лоши и всякакви хора,
които мечтаят за сън...
Които умират от дневна умора,
които не виждат световна умора!
Дишат хлора...
Да, хора – Хлорът,
който ни караше да играем на двора,
с маски на лицата под сива,
мъглива,
стряскаща майки
тревога!
Коридорът е винаги тъмен.
Паяците мълчат.
Хората излизат във пет,
със свещи се движат.
Като в молитва,
като във храм...
Но това не е храм!
Слепите хора и черният път...
Коридорните утрини...
Лабиринтите сутрешни.
Дните и времето.
Пропадането,сънят...
Тъжни хора в сив ден!
Отново вали.
Отварям прозорец.
Не ми се спи!
Затварям затвора си.
Протягам ръце.
Да усетя дъжда искам.
Поне една капка
от теб...
Поне един спомен...
- Няма поща за теб, Ханк!Не разбра ли!
Заспивам ...
Поливам сухите капки,
както сивата есен полива листа...
Заспивам.
Коридорно мълчание...
Тъмнина глуха
и утро...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены
