Jul 19, 2006, 2:38 PM

Коридорно мълчание в утрото

  Poetry
980 0 13
Утро и
тъмнина глуха.
Будя се.
Коридорно мълчание...
Затварям затвора си.
Протягам ръце.
Да усетя дъжда искам.
Поне една капка
от теб...
- Няма поща за теб,Хенри!
Затръшвам вратите си.
Сивата стая.
Зазидан дух !
Коридорни проблеми...
Тук няма промени.
Някъде от деветдесета,
когато се нанесе един тъжен поет.
Сега некролога му даже го няма.
Днес има съседи -
добри и лоши и всякакви хора,
които мечтаят за сън...
Които умират от дневна умора,
които не виждат световна умора!
Дишат хлора...
Да, хора – Хлорът,
който ни караше да играем на двора,
с маски на лицата под сива,
мъглива,
стряскаща майки
тревога!
Коридорът е винаги тъмен.
Паяците мълчат.
Хората излизат във пет,
със свещи се движат.
Като в молитва,
като във храм...
Но това не е храм!
Слепите хора и черният път...
Коридорните утрини...
Лабиринтите сутрешни.
Дните и времето.
Пропадането,сънят...
Тъжни хора в сив ден!
Отново вали.
Отварям прозорец.
Не ми се спи!
Затварям затвора си.
Протягам ръце.
Да усетя дъжда искам.
Поне една капка
от теб...
Поне един спомен...
- Няма поща за теб, Ханк!Не разбра ли!
Заспивам ...
Поливам сухите капки,
както сивата есен полива листа...
Заспивам.
Коридорно мълчание...
Тъмнина глуха
и утро...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • "вали...когато невъзможно те обичам винаги вали.." казваше моята лирическа в един скъп за мен стих
    Хенри, ти си талантлив, иска ми се да ти дам една капка за да ти стане по светло, но не знам дали е същия дъжд
    защото има значение чия е капката Ханк, нали?
  • Поздравления , Хенри!
  • Позволих си да го прочета и от долу нагоре - също толкова въздействащо е! Поздрав, Хенри!
  • Благодаря на всички!!!Хенри
  • Слепите хора и черният път...
    Коридорните утрини...
    Лабиринтите сутрешни.
    Дните и времето.
    Пропадането,сънят...
    Тъжни хора в сив ден!

    Всеки ден!Всяко утро!Цял един живот/доколкото съм го живяла/-все тази мила картинка.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...