Трак Трак заговори машината пак
Върху килим от железни обещания
Но с 533 Мига от закъснения
Часове минути дни
Низ от спомени
Отново назад назад върви

Но с бели престилки и безстрашие
8610, Ваш ли е?
Да, отивам при един зов
Със цигара и 7 пъти Любов
При благоухание далечно
На нещо чуждо и вечно
С красота приземна 
И страст неземна

И Ти сама срещу себе си стоя
Със стопената рая
Ала с маска дръзко завъртяна 
Изпадна във вечната Нирвана

Отново попадна в света
на Красавици и девственици
На естети и перверзници
на Параболи и Трезвеници

Дави се докато гръмнеш
През полята на 37-те беди
Дали пък няма да пресъхнеш 
А ти, ти, ти?

НЕ!

Смених пътя
Вече стъпките са други

Виж земята до краката ти

Сигурна и стара
Затворена гара
Бледа и тиха
Вале пика
Болна заледена
От крах застрашена
Обсебена и скучна
Останала беззвучна…

А дали на контра и така
Ще свърши тази игра?
-Празен коловоз!
-Всичко коз!


Не беше нужно време на сърцата ни
Да обгърнат пак двама ни