16 июн. 2009 г., 09:58

Косач на детелини

661 0 1

                  Детелинено нежни 
                 са ръцете ти,
                 очите ти
                 са много детелинени,
                 сякаш е листче твоят зеленикав ирис.
                 Пръстите на ръката ти малка
                 се свиват като лист 
                 на детелина.
                 И ето,
                 ти си четирилистието ми.

 

                                        ***                                                              
                                Не искаш ли вече
                                твоите детелинено нежни                                 ръце и очи                                          да са четирилистието ми.                                 Тогава отрежи                                 зеленото от очите ми,                                 което е отразено чрез ирисите ти.                                 Да видим какво ще остане,                                 да усетя болката в сърцето си,                                 когато побелеят очите ми!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ( Белла ) , така е. Но този стих не можеше да е написан, ако това се бе случило. Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...