16 июн. 2009 г., 09:58

Косач на детелини

659 0 1

                  Детелинено нежни 
                 са ръцете ти,
                 очите ти
                 са много детелинени,
                 сякаш е листче твоят зеленикав ирис.
                 Пръстите на ръката ти малка
                 се свиват като лист 
                 на детелина.
                 И ето,
                 ти си четирилистието ми.

 

                                        ***                                                              
                                Не искаш ли вече
                                твоите детелинено нежни                                 ръце и очи                                          да са четирилистието ми.                                 Тогава отрежи                                 зеленото от очите ми,                                 което е отразено чрез ирисите ти.                                 Да видим какво ще остане,                                 да усетя болката в сърцето си,                                 когато побелеят очите ми!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ( Белла ) , така е. Но този стих не можеше да е написан, ако това се бе случило. Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...